Запазените сгради от края на ХIХ век
Чара, красотата и разпознаваемостта си Варна дължи на своето богато архитектурно наследство от края на ХIХ и началото на ХХ век. Стотици достолепни сгради, създадени за няколко десетилетия, свидетелстват за бурното развитие и израстване на града по това време. От тях продължава да струи страст и самоувереност; отлично познаване на модерната европейска архитектура, на историята ѝ и на най-добрите български традиции; талант и самочувствие, възможности и прагматизъм. Някои от тези постройки днес са в руини и е трудно да се разпознаят по старите снимки, показващи ги в пълния им блясък, други са осакатени до неузнаваемост, а трети – добре поддържани – продължават да живеят и да служат вече повече от век – век и половина.
Зад блестящите домове, търговски и обществени сгради са имената на чужди и български архитекти и скулптори. Повечето от тях получили образованието си в Европа, където се научили не само на модерно градостроене, но попили духа на модерните схващания за синтеза на изкуствата и разбиранията за градското пространство и мястото на човека в него. Днес говорим за отделни запазени сгради, но всъщност – било е време на първия генерален план, на цялостно благоустройство, на оформяне на улици, площади и паркове. „Преслав“, „Мария Луиза“ („Пиротска“), булевардите „Цар Освободител“ и „Княз Борис I“ и много други са улици, които живеят пълнокръвно и днес и с успех изпълняват функциите си.
Сградите от преди Освобождението
Като изключим старите църкви „Свети Атанасий“ и „Света Параскева“, едни от най-старите изпълнени с живот сгради във Варна са построени около 1850 г. Сред тях е къщата на семейство Роде. Тя е била и белгийско консулство, и хотел, и затвор. Днес тук е Музеят за историята на Варна. И Етнографският музей се помещава в сграда от онова далечно време, също Домът на художника, Съюзът на архитектите и др. В някогашния конак (1860) пък е Държавният архив. А в българското училище, отворило врати през 1862 година, била устроена църквата „Св. Архангел Михаил“ – първата, в която службите били на български език.
Няколко години по-късно посреща първите вярващи храмът „Свети Никола“, наричан още „моряшката църква“. През 1869 г. е завършена болница „Параскева Николау“. Общото между тях са дарителят, на когото е кръстена болницата, и архитектът – Янко Константинов. Днес старата болница на булевард „Приморски“ е Музей за история на медицината.
Архитектурното наследство, създадено между Освобождението и ХХ век
Часовниковата кула и зала „Съединение“
Ако обичате интересните факти, то ето ви един – градската часовникова кула била готова преди военния клуб и дори преди банковите сгради – през 1889-90 година. Извисила се край централния градски площад. Използвали я като наблюдателница на пожарната команда. До нея, по идея на тогавашния варненски кмет Кръстьо Мирски, била построена зала „Съединение“. В залата се играели театрални представления, заседавал общинският съвет, провеждали се обществени събития, прожектирали се първите филми. Днес тя е сцена „Филиал“ на Варненския театър. Архитект на комплекса е Сава Димитриевич.
Храмове
Над 130 годишен е вече катедралният храм „Успение на пресвета Богородица“. По проектирането на многокуполната църква работили руският архитект Маас и тогавашният общински архитект. Тя наподобява голям храм в Петербург. Строежът ѝ е възложен на тревненския майстор уста Генчо Кънев. Той променил чувствително проекта, като го сближил с българските традиции и го нагодил към конкретните условия и възможности. Църквата е богато украсена и изписана според каноните на православието. Дърворезбите са дело на най-добрите резбари. За построяването и довършването ѝ много сериозен дял имат даренията и доброволният труд на местното население.
Около годините на Освобождението и след тях българите съвсем не били мнозинство във Варна. В града, разделен на махали, мирно съжителствали турци, гърци, евреи, арменци, българи, също и голяма католическа общност. Днес за това напомнят „Хайрие джамия“, строена още през 1835 година и „Азизие джамия“. Арменският храм „Свети Саркис“ е осветен в първия ден на януари 1844 г. Смята се, че е на мястото на по-стара църква, която е изгоряла. Католическата църква „Непорочно зачатие на Света Богородица” е завършена около 1885 година и е издържана в готически стил. Синагогата на евреите ешкенази е построена през 1910 г.
Училища и музеи
Успоредно с катедралната църква се строи и Девическата гимназия. Само по себе си това говори за приоритетите на строителите на модерна Варна. Проектът дошъл от просветното министерство на Белгия. Архитект Петко Момчилов го адаптирал и построил едно истинско неоренесансово „палацо“ (дворец – италиански) с вътрешен двор, което предизвиква удивление и днес. В гимназията още през 1906 г. е създадена първата експозиция на Археологическия музей на Варна. Днес той разполага с цялата сграда, а тя е напълно достойна да съхранява най-старото обработено злато в историята на човечеството.
И като стана дума за музеи – сегашният Военноморски музей също е в сграда от онова време – 1890-1892 г. Строена е от архитект Анри Пиер за казино. По-късно там живее италианският консул Асарето. Сред по-старите варненци тя е известна точно с неговото име.
Мъжката гимназия пък, която се отличава с неоготическия си вид, днес дава подслон на градската художествена галерия „Борис Георгиев“.
През 1896 година на сегашното си място (на булевард „Цар Освободител“ 100) се нанася Държавната болница. Някои от павилионите ѝ са запазени до днес.
Военноморският клуб
На границата между двата века е построен Военноморският клуб. В сградата се откриват елементи на барока, ренесанса и класицизма, умело компилирани от Тодор Бояджиев, който всъщност не е архитект, а военен инженер, учил в Торино. Военният клуб отваря врати с фамозен новогодишен бал за посрещането на 1900та година. Днес сградата е в центъра на града („Владислав Варненчик“ 2) и продължава да буди възхита и на туристите, и на местните хора, които всеки ден минават покрай нея.
Банки и хотели
Все по същото време на днешната улица „Преслав“ №26 се издига сградата на Народната банка. Проектът е на архитект Херман Майер. Сградата е в ренесансов стил, внушава респект и е съобразена с всички стандарти на тогавашното банково дело. През 1928 година, поради разрастването на банковата дейност, е разширена. Познавате я като седалище на Областната управа.
В последните години на деветнадесети век се появява и хотел „Виена“. Сградата е първата във Варна с белезите на сецесион (модерн, ар нуво) – стилът, който ще определя облика на града в първите години на новия двадесети век. Можете да я разгледате на „Хан Аспарух“ 4.
Още преди новия век новоочертаните улици се застрояват с частни домове – впечатляващи като визия и функционалност. За улица „Мария Луиза“ дори имало издадена общинска заповед – къщите да не са по-ниски от два етажа. На първия обикновено се разполагали магазините и канторите на собствениците им.
В зората на новия век Варна все повече добивала европейски вид.
Ако статията "Старото архитектурно наследство на Варна – 1 Ви е харесала, научете повече за Недвижими имоти Варна - Статия и Топ Оферти.
