Когато се говори за историята на модерна Варна, се започва с уговорката, че до Освобождението през 1878 г. тя била неголямо, изостанало ориенталско селище. Това създава измамното усещане, че до този момент едва ли не тук не е съществувало нищо, достойно за внимание и уважение. В действителност съвсем не е така и го доказват малкото останали великолепни сгради от онова време, които продължават да изпълняват обществено значими функции и имат своята роля за самобитността и идентичността на града.
Музеят „История на Варна“, 1848
Музеят се намира на улица „Осми ноември“ 3. Сградата му е издигната 1848 година за Белгийското консулство от гръцкия търговец Роде, наследник на онзи Роде, съзидал църква „Света Параскева“ в 1785 г. После сградата се превърнала в хотел, била дори затвор.
След 1993 тук се разполага експозиция за историята на Варна след Освобождението.
Къщата на Зейнет бей Пашаолу,1850
Преди почти 170 години за успешния турски търговец бил построен дом на три ката. Смята се, че е образец на така наречения възрожденски стил. Това е типична симетрична къща. Долният кат е от камък, третият – от дърво, а средният е с дървена обшивка на фасадата и каменни стени. Триделната фасада е с издадена средна част. Последният етаж е еркерен, разположен върху четири дървени стълба, а те опират в дървена балюстрада. Таваните са с дърворезба, а балюстрите на стълбищата – красиво орнаментирани. Долу била разположена кръчма.
Къщата е реставрирана 1972 година по проект на архитект Камен Горанов. Оттогава тя е Дом на архитекта. Намира се на улица „Мусала“ 19.
Конакът, 1860
Строгата неоренесансова каменна сграда на два етажа е строена за градски конак. Тя е един от малкото образци на каменното строителство по онова време. Няма запазен спомен за проектанта. Винаги е била използвана за обществени нужди. Последователно в нея се е помещавал губернаторът на Варна, Окръжното управление, полицейското управление. Тя се намира на „Преслав“ 52 и в нея сега е Държавният архив. Паметник на архитектурата е от местно значение.
Етнографският музей, около 1860
Къщата, в която той се помещава, е от източносредиземноморски симетричен тип. Стилът е типичен за домовете на тогавашните богати варненци. Трикатна е, с каменен първи етаж и висок каменен цокъл, който обхваща и втория етаж. Третият кат е изцяло дървен, с еркер, подкрепян от четири дървени колони. Богатата експозиция можете да разгледате на ул. „Панагюрище“ 22.
Първото българско училище, 1862
То е построено от българската общност и първият учител в него е Сава Доброплодни. Още с отварянето си, първото българско училище приема повече от 350 ученика – момчета и момичета, българчета, гърчета, гагаузчета, дори едно италианче. През 1865 година долният етаж е преустроен в църква – „Свети Арахангел Михаил“. През 1870та тук е създадено и първото варненско читалище.
Днес църквата е действаща и използва старата сграда на улица „27 юли“ №9 за религиозно-просветна дейност. Сградата е паметник на културата.
„Цитаделата“ (Богдановата къща), 1864
Тази каменна къща е строена от гърчеещия се търговец на зърно хаджи Янаки Флори, който поддържа кантора и в Одеса. Създадена е по проект на италиански архитект. Напомня летните дворци в тогавашна Одеса в стил „италианско палацо“. В нея през 1867 заможният ѝ собственик организира първия благотворителен бал във Варна.
Представителната сграда подслонява временното руско управление на града в периода 1878-1879. В „Цитаделата“ са се помещавали редица училища – включително Военноморското. На днешните варненци е известна като сградата на „Дарик радио“ на улица „Княз Батенберг“ 41.
Болницата „Параскева Николау“, 1869
В 1865 година във Варна е построена църквата „Свети Николай Чудотворец“ – изцяло с дарение на варненеца Параскева Николау, който се преместил в Одеса и забогатял от търговия. А през 1869 била завършена и болницата, финансирана със средства на щедрия дарител. Болницата е с 18 легла и лекува безплатно бедни, сираци, възрастни и умопомрачени хора. Правилникът ѝ изисквал лекарят да е с университетски докторат по медицина, а аптекарят – с диплома по фармация.
От 1982 г. болницата и параклисът в двора ѝ са паметници на културата. През 1985 година старата болница на ул. “Параскева Николау” 7 се превръща в Музей по история на медицината.
Това са едни от най-добре запазените сгради в морската столица отпреди Освобождението. Разбира се, има и други – някои от тях са в плачевно състояние. Те придават характер и атмосфера на градската среда и със загубата на всяка от тях се губи частица от уникалния облик на Варна. Съществуването им е знак за памет и приемственост.
Ако статията "Сградите във Варна отпреди Освобождението Ви е харесала, научете повече за Недвижими имоти Варна - Статия и Топ Оферти.
