Дарението е един от най-честите поводи за имуществени спорове в съда. От една страна то изглежда лесен и бърз начин за облагодетелстване на избран човек за сметка на други, от друга е сравнително лесно оспоримо в съда.
Какво представлява дарението
Дарението е безвъзмездна сделка, при която дарителят прехвърля на друг – надарения – имоти, движими вещи, пари и ценни книги. То представлява едностранен договор, който поражда задължение само за дарителя, и с който веднага и безвъзмездно се прехвърля на надарения собствеността на конкретното имущество. Единственият ангажимент на получаващия е да го приеме. Дарителят трябва да е пълнолетен и дееспособен, с неограничени права за разпореждане с имуществото си.
Най-често предметът на даряване е имот, а страните са роднини, като се смята, че така може да бъде облагодетелстван един от наследниците в ущърб на другите. Страните могат да са не само физически, но също и юридически лица и различни институции, включително държавата.
Законът предвижда възможност то да бъде направено под някакво условие или обвързано с някаква тежест. Примерно – встъпването в брак на сина е условието, при което дарението ще произведе действие.
Форма на договора
Тя зависи от дарявания предмет и при неизрядност може да стане причина за обявяване на договора за нищожен. Той може да е формален или неформален:
- Движимо имущество (автомобил) и пари се даряват с писмен договор и нотариална заверка на подписите.
- Ценните книги се даряват по нормативно установения за вида им начин – цесия, джиросване.
- Недвижим имот се дарява чрез нотариален акт.
Важна особеност е, че ако сте в брак, то половинката ви няма никакви права върху дарената вещ или имот.
Възможно ли е да се оспори дарението и при какви условия
Този въпрос буди особен интерес у всички, свързани с подобна сделка – дарители, облагодетелствани и ощетени. Да, даряването може да бъде оспорено и това може да бъде направено както от самия дарител, така и от засегнатите му наследници.
Оспорването на даряването се разглежда от два закона – ЗЗД (Закон за задълженията и договорите) определя основанията за отмяната му, а ЗН (Закон за наследството) урежда оспорването на дарението, като не го отменя, но го намалява със запазената част на ощетените наследници.
Оспорване и отмяна на дарението (по ЗЗД)
Трябва да се има предвид, че основанията за отмяна са два типа.
Отмяна поради нищожност:
- когато не е спазена предвидената от закона форма (чл. 225 от ЗЗД);
- дарението или мотивът за него противоречат на закона или на морала (направено е като подкуп, използвано е като средство за склоняване към незаконна или неморална постъпка);
- условията или тежестта, с които е обвързано, са прекомерни или невъзможни (чл. 226 от ЗЗД).
Оспорване и искане за отмяна
Основанията за това се разглеждат в чл. 227 от закона и те са налице „когато дареният:
а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта (невменяемост, неизбежна отбрана и т. н.);
б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;
в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае“.
Последното основание често дава напразни надежди на оспорващите. Консенсусното тълкуване е, че
- дарителят трябва да се нуждае трайно от издръжка за осигуряване на съществуването си, която не може да си набави от своите доходи и имоти (чрез наем или продажба);
- дареният отказва тази издръжка, въпреки че има достатъчно средства да издържа себе си и лицата, за които е длъжен да се грижи.
Не може да се счита за непризнателност и основание за оспорване на дарението ситуацията, в която – ако дареният предостави издръжка на дарителя – ще изпадне в по-лошо положение от него (заедно с лицата, за които се грижи).
Посочените основания за оспорване и отмяна на дарение не касаят така наречените обичайни или възнаградителни дарове – примерно – за сватба, като благодарност и т. н.
В закона е записано още, че обещанието за даряване няма правна сила. Нищожно е и дарение на бъдещо имущество.
Кой и в какъв срок може да оспори направеното дарение (по ЗЗД)
Трябва да се прави разлика между отмяна поради нищожност и поради оспорване от трети лица. При основания за нищожност няма срокове, докато при позоваване на основания за отмяна давностният срок е една година от момента, в който дарителят е научил за съществуването им. Ако в този срок той почине, искът може да бъде внесен в съда от наследниците му.
Оспорването на договора може да направи всеки, който има правен интерес от отмяната му.
Когато ви предстои да получите дарение, имайте предвид, че дори и дарителят да се откаже от правото си да заведе по-късно иск за оспорване, този отказ е нищожен и иск може да бъде подаден. Освен това, ако преди завеждането на исковата молба сте продали дарения имот, то отмяната не засяга правата на купувачите, но вие дължите на дарителя си обезщетение за сумата, която сте получили от продажбата. Ако продажбата се случи след завеждането на иска, имотът трябва да се върне в реалните си граници.
Оспорване и намаляване на дарението (по Закона за наследството)
Законът за наследството въвежда понятията „запазена част“ и „разполагаема част“. Те означават, че децата, съпругът и родителите на наследодателя имат по закон запазена част от наследството и той може да завещава или дарява само така наречената разполагаема част, която му остава след изключването на запазената. Затова, когато след смъртта на дарителя се окаже, че наследниците са лишени от тяхната запазена част, те могат да подадат искова молба в съда. Дарението може да бъде оспорено и намалено със запазената част, но не и отхвърлено изцяло.
Според член 29 от ЗН:
„(1) Запазената част на низходящи (включително и осиновените деца, внуци, правнуци), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.
(2) Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
(3) Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.“
Оспорването по Закона за наследството може да бъде направено в рамките на 5 години след смъртта на дарителя. Важно е да се знае, че така нареченото накърняване на запазената част е налично единствено при безвъзмездно разпореждане с наследството – при дарения и завещания. При всички видове възмездни сделки то липсва.
След изтичане на давностния срок за оспорване на дарението – 1 година по ЗЗД и 5 години по ЗН – вие можете да отблъснете иска чрез възражение за давност.
Ако смятате, че дарението е начин да облагодетелствате себе си или скъп човек, консултирайте се с адвокат, вещ в имуществените отношения. Може би ще се окаже, че във вашия случай по-подходящ е друг начин на прехвърляне на собственост.
Ние сме Агенция за недвижими имоти „Инвест тайм“ – Варна. За още актуални новини и полезна информация посетете нашата Facebook страница и се абонирайте за канала ни в Youtube.
Ако статията "Дарението и основанията за оспорването му Ви е харесала, научете повече за Недвижими имоти Варна - Статия и Топ Оферти.
