Някои деца искат, като пораснат да станат космонавти, други лекари, трети шофьори. Джон Ленън искал да стане щастлив, а Фердинанд Шавал да си има замък. Желание, доста налудничаво като се има предвид, че се родил в бедно семейство, останал сирак на 11 годишна възраст, а на 12 напуснал училище. Животът обаче е своенравно нещо и направил така, че детската мечта на Шавал се сбъднала, а днес хиляди туристи от цял свят посещават неговия замък. Как така ли?
Самият Шавал разказва в биографията си, че един ден, докато разнасял пощата се спънал и кракът го заболял силно. Огледал се да види какво се е изпречило на пътя му и намерил камък с причудлива форма. Взел го със себе си. Разглеждал го. Мислел си, какъв талантлив скулптор е природата и лека-полека се връщал към детската си мечта – да си има замък. В крайна сметка, ако природата можела да е скулптор, защо той да не можел да бъде архитект.
На 43 години, през 1879 година, пощаджията Фердинанд Шавал започнал да строи своя замък. През деня, докато разнасял пощата, събирал камъни. Първо ги носел в джобовете си, после в кошница, а накрая ходел навсякъде с ръчна количка. Всички в околностите го мислели за луд, но той нехаел. Денем събирал материал за градежа, нощем строял на газена лампа. И така, 33 години по-късно „Идеалният замък“, както го кръстил, бил готов.
Досещате се, че пощаджията бил доста самобитен архитект. Замъкът – висок около 10 и дълъг 26 метра – е невероятна смесица от стилове. На пръв поглед прилича на творение на един по-несръчен Гауди. На втори – на индийски храм. На трети – на гигантски пясъчен замък, който някое хлапе е построило на плажа. Украсен е с митологични фигури, мечки, слонове, щрауси, октопод, цитати от Библията. И до ден днешен е заобиколен от разкошна градина.
Хората, които години наред смятали Шавал за луд и му се подигравали, сега се стичали да видят творението му.
Признанието не закъсняло. Андре Бретон и Пабло Пикасо се изказали ласкаво за него. През 1932 година художникът Макст Ернст направил колаж, посветен на архитекта и неговия замък. През 1958 година се появил документален филм – „Идеалният замък“, а през 1969 година министърът на културата Андре Малро обявил сградата за паметник на културата. Спорд него Фердинанд Шавал е единственият представител на наивизма в архитектурата.
Пощаджията се пенсионирал. Написал биографията си и поискал от властите да му разрешат да бъде погребан в замъка си. Те му отказали и той си построил гробница в същия наивистичен стил. Останките му се пазят в нея и до днес.
Ако имате път към Отрив, Франция, непременно посетете „Идеалният замък“. Ще ви хареса.
Ако статията "Идеалният дворец на пощаджията Фердинанд Шавал Ви е харесала, научете повече за Недвижими имоти Варна - Статия и Топ Оферти.
