Бъдни вечер
На Бъдни вечер набъбва бъдещето
декември 22, 2020
Годината на надеждите
Годината на надеждите
януари 6, 2021

Насаме между празниците

Насаме между празниците - InvestTime

Годината беше лоша 

През тези последни дни на старата година имаме много теми за размисъл. Тя започна с промъкналите се между новините съобщения за странен, силнозаразен вирус в Китай и  завършва с карантина, ограничения, физическа дистанция и несигурност в целия свят. Животът ни се промени за часове и не сме сигурни какво да очакваме. Посрещнахме унило и без много блясък Коледа и се готвим да посрещнем така и Новата 2021. Светът изглежда потопен в тревожност, а купонджиите минаха в нелегалност по затворените заведения. 

Годината беше прекрасна 

Да, за 2020 става дума. Чух го от човек, преболедувал от рак, приближаващ 60те. В първия миг ми прозвуча абсурдно. Но той продължи: „Живи сме, здрави сме и ни се родиха две внучета.“ 

Животът не спира. Макар и променен, макар и необичаен, той продължава. Раждат се деца, хората се влюбват. Зима е, но кокичетата вече пробиха. Има много тъга, но има и много радост. Надживели сме доста пандемии, ще надживеем и тази! Може би не през Новата, която вече е на прага, но със сигурност през някоя от следващите нови.

Истината е по средата 

Какво клише! Но пък вярно! И през 2020 едни скърбяха, а други ликуваха. Едни се предадоха  на страха и унинието, а други откриха брод през тях и намериха за какво да се радват и за какво да са благодарни. Едни се смятат за онеправдани, защото се разболяха, а други – за щастливци, че болестта е вече зад гърба им. 

Някои, запенени, говорят за световната конспирация, а някои тихо и почти невидимо помагат – на нуждаещите се, на самотните, на болните. 

Шарен свят и угодия няма!

За сенките и полутоновете 

В трудни моменти ни се иска на всички въпроси да има ясни и еднозначни отговори – като „да“ и „не“, „добро“ и „зло“, „правилно“ и „грешно“. Но колкото по-трудни са времената, толкова по-невъзможни са тези отговори. И толкова по-несигурни се чувстваме, когато трябва да оценим случващото се. А без да го оценим, не можем да намерим своето място в него и се усещаме загубени, отлъчени, сами. 

Може би и това е част от ролята на 2020 – да ни припомни, че животът не е плоска черно-бяла схема. Че той е дълбок и пъстър; че има ли светлина, винаги има и сенки, че между ярките, категорични в чистотата си цветове има огромна палитра колебливи преливащи се отенъци и те създават многообразието и красотата. 

2020 година си отива

Тя не беше просто годината на КОВИД-19. Тя беше година от нашия живот. И не можем нито да я зачеркнем, нито да я забравим. Можем обаче да запомним поуките ѝ: 

  • Не сме всемогъщи, но можем много. 
  • Уязвими сме, но умеем да оцеляваме. 
  • Дори когато сме разделени физически, сме заедно – в мислите и в действията си. 

Извадете най-хубавите чаши! 

Пригответе любимото си вино! 

Може да сте мнозина, може да сте сами – пожелайте си искрено и с надежда:  

За много години

живи и здрави

 и повече късмет!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *