В 1878 година Варна е типично изостанало османско селище. Благодарение на любовта, таланта и непрекъснатите усилия на мнозина мъже за няколко десетилетия тя се превръща в модерен, благоустроен европейски град.

Удивителен е усетът за цялостност и системност в градоустройствените дела на нейните строители. Три години след Освобождението Михаил Колони, тогавашният варненски  кмет, издига идеята за изграждането на паркови площи по крайбрежието и край театъра. Въпреки недоверието и мълчаливата съпротива на общинарите, скоро са засадени първите дървета върху отделените 26 дка край брега. Това изглежда убедило и най-скептичните от варненските старейшини и със съдействието на Карел Шкорпил (археолог) те предложили на Антон Новак да стане общински градинар.

Кой е Антон Новак

Той е дипломиран ландшафтен архитект, завършил в Прага, където по-късно преподава. Специализирал е във Виена, в дворците Шьонбрун и Белведере. Когато идва във Варна, вече е загатнал за възможностите си, създавайки Градската градина и Общинския разсадник на Велико Търново.

Заради Приморския парк, чийто управител е от 1895, той отказва на Фердинанд да се грижи за градината на резиденция Евксиноград. В самия край на ХIХ век общинарите му благодарят, като му подаряват скромна къща в Приморския парк, построена за него. Близо четири десетилетия Антон Новак е начело на службата по озеленяване в общината и на практика е създател на почти всички градини и паркове във Варна.

Приморският парк – началото

Парче по парче към Приморския парк се присъединяват терените по протежение на плажната ивица на морския град. Земята била някога извън градската крепост.

На нея се разполагали пасища, кланици, дере, гробища, сметища. Само тук-там имало по някой декар лозе или градина.

Новият общински градинар веднага поел задачите си. Без забавяне започнало разчистване и обработване на терена.

Докато Новак картографирал присъединяваните парцели, от близо и далече с каруци и кораби започнали да пристигат поръчаните цветя и треви, храсти и дървета.

Развитие на Морската градина

Морската градина във Варна е призната за паметник на парковото изкуство. Обединява редки растителни видове; фонтани, украсени със скулптури, и водоеми; места за поклонение и признателност към загиналите за по-добър живот; сцени за различни събития; културни и научни забележителности, музеи и атракциони, спортни и развлекателни съоръжения и т. н.

Смята се за най-красивата на Балканите. Но всичко това е изисквало много време, труд, постоянство и приемственост между управите на града в различните периоди:

• 1897 – строи се първият водоскок (където днес е Морското казино).
• 1906 – започва строителството на емблематичната сграда на архитект Дабко Дабков – „Аквариума“, предназначена за Морска биологична станция.
• 1908 – като обществена инициатива с частни средства започва изграждането на Алеята на възрожденците и в 1911 г. е издигнат първият от плануваните паметници – на Христо Ботев.
• 1912/13 – поставено е осветление на алеите и са построени чешми, някои от които
• са запазени до днес.
• 1926 – начало на строителството на Морското казино, реконструирано през 1959 и основно ремонтирано през 2017.
• 1926-28 – открити са морските бани.
• 1928 – в Морската градина вече се играе тенис на модерен за времето си тенискорт.
• 1939 – завършен е днешният централен вход на Морската градина по проект на арх. Георги Попов.
• 1959 – открит е Пантеонът на загиналите антифашисти от Варненско.
• 1961 – отваря врати зоологическата градина и Юри Гагарин засажда първото дръвче в Алеята на космонавтите.
• 1968 – открит е планетариумът.
• 1984 – първите посетители влизат в делфинариума.
• 2003 –  възстановен е алпинеумът.

Морската градина днес

Морската градина е изкуствено създаден резерват, в който се отглеждат защитени и редки растителни видове по черноморския бряг у нас. Умелото ѝ планиране и изпълнение я превръща в органична част от крайбрежието на Варна.

Със своите над 800 дка тя има сериозно влияние върху климатичните условия на града. Като съпровожда неотстъпно живота на жителите му почти 140 години, приморският парк е част от спомените на всеки от тях и на многобройните гости на морския курорт.

От 1990 насам територията на Морската градина постоянно намалява. Тя става жертва на нечисти апетити и неясни сделки, които позволяват застрояването ѝ. Поддръжката ѝ се влошава. Граденото почти век и половина се съсипва за години.

В същото време зелените площи в града непрекъснато се свиват и вече са по-малко от квадратен метър на глава от населението. В състояние ли са варненци да опазят граденото от поколения преди тях, да опазят облика и красотата на Варна?