Рождество е на прага ни. Всяка година, независимо дали е била добра или лоша, светлата нощ идва, за да ни донесе помирение и надежда. Тя е знак, че можем да преминем през трудностите и да продължим, да започнем отначало, ако се налага. В най-дълбокия мрак и в най-лютия студ се ражда и укрепва най-упоритият стремеж към светлината. Събужда се човечността и добротата. 

Рождество отдавна е надраснало рамките на религиозния празник 

В нощта на Коледа празнуваме раждането на „млада бога“. Празнуваме вечния и безсмъртен човешки стремеж към по-добър, по-смислен и удовлетворяващ живот. Традицията обединява в едно прастари езически вярвания, християнската догма и порива на съвременния човек към доброта, потребността му от надежда, способността му да приема и прощава грешките, без да съди, силата му да ги надраства. 

Да, Коледата е комерсиализирана. Хиляди, милиони маркетолози я използват като безусловно работещ повод за активиране на потребителите и за генериране на огромни доходи, измервани в милиарди. И въпреки това тя запазва дълбоката си човечност и святост! Продължава да ни подтиква да мислим не само за себе си и за своите, но и за чуждите. За хората, които са по-зле от нас, които са тъжни, самотни, болни, обезверени. 

Времето около празника е време за даване 

Някъде чух, че дядо Коледа е безсмъртен и в добра форма, защото дава. Получаването прави щастливи най-вече децата. Възрастните – особено при непремерено скъп, голям подарък или услуга – изпитват задълженост, а усещането за задълженост поражда неприязненост и други лоши чувства към даряващия. Даването прави даващият щастлив, носи му удовлетворение, самочувствие, укрепва самоуважението му – винаги, безусловно – стига даряването да е доброволно, по убеждение, по повеля на сърцето. 

При това даването съвсем не се изчерпва с вещи, с нещата, които се купуват с пари. Особено ценно е даряването, споделянето на част от личното ни време, на близост и сърдечност, на емоции. Всеки дарява колкото и каквото може. Понякога най-дребният дар е по-ценен от най-големия, защото един хляб за гладния винаги е с по-голяма стойност и значение от скъпия накит за разглезената красавица. 

Преживяхме втора година в пандемия 

Загубихме много скъпи хора. Загубихме увереността си, че всичко зависи само от нас. Притискат ни кризи от всякакъв характер. Задълбочи се загубата ни на сигурност, липсва ни предсказуемостта на времето от преди пандемията. Нервите ни изтъняха от опъване. Свърши ни се търпението и ни става все по-трудно. 

И все пак – 
идва Коледа, 
идва Рождество, 
идва Нова надежда 
за По-добро бъдеще! 

Отворете сърцето си и се усмихнете! Позволете на надеждата да влезе в него! Позволете на Млада бога да се роди в душата ви! 

Коледата е празник, който ни събира заедно

Но няма как да сме заедно, ако не излезем от себе си, ако не загърбим собствените си страхове и проблеми и не се отворим за чуждите. „Заедно“ означава не просто да седим един до друг, а да споделяме мислите си, вълненията си, радостите си и страховете си. За това дори не е нужно да сме физически на едно и също място в едно и също време. За щастие, можем да чуваме гласовете си и да се гледаме в очите, дори когато ни делят хиляди километри разстояние и няколко часови зони! 

Рождество е на прага ни. 
Предстои ни най-святата нощ, в която се раждат надеждата, вярата, любовта и бъдещето. 
Да я посрещнем с отворени сърца и в помирение със самите себе си!