Стани нине-господине, дошли сме ти добри гости, добри гости – коледари!

Коледарите няма да дойдат. 

Няма да дойдат дори онези надъхани дечица, които звънят от време на време по вратите ни с купешки сурвачки. Тази година ще празнуваме вкъщи сами – само с най-близките си – със семействата си. 

Принудителните ограничения изглеждат ощетяващи, сякаш едва ли не накърняват правото ни на приятелство и щастие. Но така ли е наистина? 

Иде тихата и свята нощ

Тихата и свята нощ, която превърнахме в повод за 

• неистово пазаруване – като за последно; 
• няколкодневно преяждане на отрупани маси, храната върху които би стигнала за много повече хора за много повече време; 
• разливане на много литри алкохол;
• шумна демонстрация на благополучие;
• показна доброта и благотворителност… 

Всъщност – какво остана от тишината и светостта на коледната нощ? 

Стреснати, уплашени и изолирани по домовете си, 

имаме възможност да се вслушаме в себе си, да погледнем в очите на този до нас, да му се усмихнем, да хванем ръката му. В такива моменти да можеш да хванеш ръката на близък, е благодат и трябва да сме благодарни за нея! 

Нека помислим за всички, които ще посрещнат празниците не просто сами, а самотни и болни. И за тези, които ще бъдат край леглата им. Да се помолим за тях и за себе си – за здраве, за късмет, за ново начало и най-вече за сила – сила на духа и търпение! 

Бъдни вечер е времето, в което бъдещето набъбва 

Бъдни вечер – знам от дете – е времето, в което бъдещето набъбва. Набъбва в света, набъбва в душите ни. Коренчето му прораства в тихата и свята нощ и листенцата му се устремяват към небето. То може да е и добро, и лошо. Зависи от много неща – зависи и от нас самите. 

Вместо да се чувствате ощетени от липсата на голямата шумна компания, използвайте тишината. Вслушайте се как кълнчето на бъдещето прокъсва пашкула на сегашното и се протяга – надолу – към пръстта, и нагоре – към слънцето. Отворете му сърцето си – приемете го, стоплете го! Не го привързвайте към страховете си. Открийте му хоризонта на мечтите си. То има нужда от простор, за да избуи, за да расте здраво и красиво – като добре оформена мощна фиданка. 

Защото бъдещето е животът ни – целият ни живот от този миг нататък. И всички се надяваме той да е смислен, ползотворен и щастлив! 

Честити празници!