Старото архитектурно наследство на Варна – 1
Старото архитектурно наследство на Варна – 1
май 9, 2019

Старото архитектурно наследство на Варна – 2 Сградите от началото на ХХ век

Архитектурно наследство Варна
Старото архитектурно наследство на Варна – 2 Сградите от началото на ХХ век
5 (100%) 1 гласа

Бурното строителство във Варна и сериозните градоустройствени процеси в последната четвърт на ХIХ век естествено преливат в новия и добиват още по-сериозно измерение. Обществени сгради, банки, хотели, частни домове – на практика в началото на ХХ век се създава модерният облик на града.

Адмиралтейството и „Аквариумът“

Архитект Дабко Дабков с право се смята за един от създателите на нова Варна – стотици сгради в първите десетилетия на двадесети век са изградени по негови проекти. Сред използваните и днес са „Аквариумът“ и Гранд хотел „Лондон“, проектиран по образец на небостъргач в Манхатън, Ню Йорк.

Построената в съавторство със Стефан Венедикт Попов емблематична сграда на тогавашната Търговско-индустриална камара сега е по-известна като Адмиралтейството. В нея се помещава Щабът на Военноморските сили. През 1922 година Дабков създава „Софийска банка“ на улица „Преслав“ 24 – великолепна архитектура, допълнена от авторски скулптори на Кирил Шиваров, която е оставена на разрухата.

Сътворени с много талант, размах и професионализъм в различни архитектурни стилове, градежите му не само въплъщават духа на града, но и век по-късно продължават да са надеждни и функционални.

Статуята на архитект Дабко Дабков, изработена от Веселин Костадинов, седи на пейка край неговия Гранд хотел „Лондон“.

Гарата

Строежът на гарата започва през лятото на 1907 година. Използван е проектът, направен за Бургас след обстойно проучване на големите европейски гари. Авторите му са архитект Никола Костов и архитект Кирил Маричков. Поради прекъсване на строителните работи по време на войните, е завършена и открита през пролетта на 1925 г. Модернизирана и обновена в началото на нашия век, гарата продължава да е структурообразуващ елемент за градското пространство и важен транспортен възел за страната.

Търговското училище и театърът

През 1910 година на „Преслав“ 10 архитект Никола Лазаров построява хотел за Никола Ючормански. Война е и в сградата се настанява военно комендантство. През годините предназначението ѝ се сменя многократно, но красивата ѝ елегантна фасада продължава да спира дъха на преминаващите.

През 1911 Търговско-индустриалната камара одобрява проект за сграда за Търговското училище, разработен от архитект Никола Лазаров. Решението за строеж е взето през 1914, а учебният корпус е завършен през 1920 г. В него още се обучават студентите на Икономическия университет.

Никола Лазаров проектира и сградата на Общинския театър. Строителството му започва през 1912 година, но подобно на други характерни за Варна сгради от това време, е замразено през войните. Когато след десетилетие и половина идва време за довършването му, разбиранията за театър са се променили и архитект Дабко Дабков уширява сцената. Първите представления на нея се играят от края на 1932 година.

Строят се уникални жилищни сгради

През този период в града се строят не само монументални обществени и стопански сгради. С любов, фантазия и мащабно мислене се създават множество частни домове. Дори днес те впечатляват с красотата и стилистиката си и изпълняват сериозни обществено-икономически функции.

Патрицианският дом, както наричали къщата на бул. “Сливница” 46, събирал на балове и вечеринки елита на Варна от 1912 до 1918. Тогава собственикът му Александър Василев (кмет през 1912 – 1915 г.), го превърнал във военна болница. През 1926 година къщата е откупена за читалищна дейност. Днес в символичната за Варна сграда се намира Народно читалище „Варненски будители“. Архитектът е Никола Лазаров.

Домът, построен по това време от арх. Манол Йорданов на улица „Петко Каравелов“ 1 за семейство Кокашвили, в наши дни се използва за банка. Банкова сграда е и къщата на „Сливница“ 20, построена от архитект Стефан Венедикт Попов през 1923 г.

Пак през 1923 година по проект на архитект Антон Франгя на „Преслав“ 5 е издигната Българска популярна банка. Визията ѝ се определя от пищната, но стилна смесица от барок и ренесанс. Скулптурните елементи са дело на Кирил Шиваров. За жалост, бъдещето ѝ, като на много други паметници на културата от това време, е несигурно. Освен на много други забележителни сгради, Антон Франгя е автор и на проекта за мавзолея на Владислав Варненчик.

Варна е обявена за морски курорт

През 1921-25 година градът официално става морски курорт. В 1926 са отворени централните бани, а през 1928 – северните. Те предлагат всички удобства за онова време, имат дори смесен плаж, който разбунва духовете за известно време. Потокът туристи нараства лавинообразно и води до нов размах на строителството.

Пощата

Между 1930 и 1935 година е издигната пощенската палата. Архитект е Ангел Момов. Сградата е мащабна, с подобаваща украса. Освещаването ѝ се превръща във важно събитие за града. Открита е автоматична телефонна централа.

Модерните идеи от Европа

Така както на границата на двата века първата вълна варненски архитекти, учили в Европа, дават предимство на различните проявления на сецесиона, така около 1920 г. у нас нахлуват идеите на Bauhaus. Това е движение, което се стреми към сближаване на ясно изразените граници между приложни, декоративни и монументални изкуства, към простота на формите. Един от ревностните му последователи е архитект Стефан Венедикт Попов. За пет години (1935-39) той проектира много частни и някои обществени сгради, като повечето от тях са утвърдени като културно наследство на Варна. Те са с изчистени форми, симетрични, с плоски покриви, хоризонтални прозорци и с изключителна функционалност.

Оформят се ясно две течения. На първото е представител Попов, другото се опитва да обедини новаторските европейски идеи с българските възрожденски традиции. Най-ярко тази тенденция личи в жилищните кооперации на архитект Желязко Богданов – примерно ЖК „Виктория” на „Княз Борис I” 40 от 1935 г.

Всъщност – идеите на „Баухаус“ залягат в основите на цялостното развитие на архитектурата у нас през следващите десетилетия – включително през годините на социализма.

Значението на старото архитектурно наследство за Варна

Архитектурното наследство на един град не е просто старина с музейна стойност. То е част от тялото, от плътта на града. Очертава силуета, осанката, лицето му, по които безпогрешно разпознаваме Варна, София, Пловдив, Рим, Париж или Виена. Надживяло годините съчетание между стилове, форми, архитектурни елементи и характерното пространство, което те структурират, придават така ценната индивидуалност и неповторима атмосфера на всяко селище. Точно те правят от населеното място град със свой облик, име, история.

Затова заедно с разрушаването на всяка уникална сграда от старото архитектурно наследство на Варна си отива по нещо от идентичността и достолепието на града.

Добър пример за опазване на характерния градски облик и следване на принципите за устойчиво развитие е къщата на ул. „Воден“ 13. Тя е построена в 1869 година за търговеца на зърно Анастасия Фурнаджиян. Смята се, че е дело на архитект Сава Димитриевич. Паметник на културата е. Преди около година (2018) завърши реставрацията ѝ, осъществена от сегашния собственик – наследник на Фурнаджиян. Домът е възстановен максимално близко до оригинала. В основите му е открита кръгообразна кула от крепостната стена на някогашен Одесос, датирана около IV в. Тя е видима благодарение на стъкления под в партера.

Архитектурното наследство има своята стойност и смисъл и те се разкриват най-пълно, когато старите сгради са не просто опазвани, а въвлечени в реалния живот на града – на Варна!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *